Търся те сякаш от вечност и все тъй потайна оставаш. Надникнах в книгите на велики умове и там намерих късчета от твоя образ. Попитах мъдреците за тебе и те ми разкриха забравените ти повели. Разговарях със смъртните и те ме научиха да те виждам в очите им. Сгуших се в нежните прегръдки на природата и там опознах могъщата ти и грижовна сила. Погледнах разхвърляния звезден свод и той нашепна ми истории за чудните ти светове. Потопих кутрето си в необятното море на познанието, но ти все така успяваш да се скриеш. Най-после погледнах в мен и там намерих вселена, необятна като тебе, и все толкова малко позната. Нима аз и ти сме еднакви? Не е нужно да познавам всичките ти тайни. Спираш дъхът ми и така - мистична, красива и завладяваща. И утре, когато моят свят свърши, ще съм благодарна, че познавах една малка прашинка от теб и че обичах тази непозната!