Ние сме като две Вселени, вплетени в една и съща тъкан, без да знаем за съществуването един на друг. Но веднъж на хиляда години, ето че звездите се подреждат и сега можем да надникнем в нашите светове. И, ах, колко е невероятно! Сякаш слепец, който досега само е усещал докосването на слънцето, сега вижда земята обляна в красивата му светлина. О, заслепена душа! Не си пожелавай безкрайност! Направи така че тези няколко секунди, които са ти дадени да си струват вечността! И когато звездите продължат по пътя си… и нашите небеса са отново надалеч… Не позволявай на ума да си играе с паметта ти. Големият Взрив е все още това, което е! И макар сега да е тихо, той все още е причината да сме тук, да растем, и да вярваме в магията!