Ще поема дъх - докрай! - и заричaм се, че ще си струва! Ще напълня дробовете си със вДЪХновение. Ще взема този дъх със мен на най-чудните експедиции, където ще се притаи от дивни гледки! Ще го смутя с погледа на нова любов, за да се задави за момент от вълнение, а после да се изчерви и да се засмее. Ще разсмивам този дъх, така че стомаха да го заболява от вдишване на пресекулки и прехлъцвания. Ще бягам от него така бързо, че да му е трудно да ме стигне, и да му трябват няколко минути да навакса. А по-късно вечерта ще го сгушвам под завивките и ще го приспивам със собствената му мелодия. Понякога ще го давя в река от сълзи, така че течението й да го носи, ту под водата, ту отгоре, и да усеща, че следващата глътка не е обещана... (но тя винаги ще идва) Ще му давам слънце след дъжда, за да усеща уханието си по мокрите павета и натежелите от капки корони. Ще го разхождам в снега, а студът ще му рисува портрети, които да му напомнят, че някога е бил зимна вихрушка. Ще вдишвам любовта на всички споделени мигове, до които се докосва, а после ще го дарявам на всеки, който стане част от моето дихание. Ще му дам да изпита всичко, а когато стане време, ще го пусна да се върне щастлив там, откъдето е дошъл.