Буболече-лече,
мъничко човече,
тези малки пръсти
колко са чевръсти
пакости да правят,
щуро да играят.
Тези сладки бузки
мама да ги схруска,
баба да ги щипне,
тати да усмихне.
Тез' крачета бързи
винаги са първи
да тропкат по земята,
да тичат със децата.
Тез' ушенца златни,
ех, ще ги изпапкам -
чуват, но за кратко -
пак не слушат татко..
Таз' главица умна
тичам да целуна.
че муцунката прекрасна
бърза да порасне!
