Покрай „извънкласните“ ми занимания напоследък, имам удоволствието да се запозная с работата на готините хора от Академия за родители, които предоставят чудесни ресурси и обучения в помощ на всички изправени пред предизвикателството родителство (бел.авт. – не е това, което си мислиш, мамо 🙂).
Статиите в сайта им (които силно препоръчвам да разгледате) дават ценни съвети за възпитанието на едно дете, а разглеждайки ги ме осени едно леко иронично прозрение: Повечето възрастни, които познавам, включително и аз самата, не олицетворяваме доста от качествата, които ни препоръчват да възпитаваме у децата си.
И, разбира се, няма нищо нередно в това – все пак старата максима гласи, че човек се учи докато е жив. Стига да имаме желание за положителна промяна и не сме се взели твърде насериозно в ролята си на възрастни, можем да се възползваме от факта, че на нашите плещи лежи отговорността за възпитанието на друго човешко същество и да попълним собствените си липси междувременно. Защото, да, личният пример е най-лесният и всъщност единственият здравословен и ефективен начин, по който можеш да предадеш опита си на друг.
А дори не е нужно да чакаме момента, в който ще сме родители. Всъщност макар да не е широко популярна, идеята да бъдеш родител сам на себе си е концепция отдавна съществуваща в психологията.
Така че предизвиквам всички нас – възрастните – без значение дали имате дете или не, разгледайте някои от наличните материали за детско възпитание, бъдете достатъчно смирени, за да признаете, че има на какво още да научите детето във вас и имайте куража да поемете отговорността за неговото възпитание.
Научавайки се да бъдете добър родител на самите себе си, действителното родителство може да се окаже много по-лесно, приятно и успешно начинание.
Ето нещо, с което можете да започнете: Проблемът със скуката или как да помогнем на недостатъчно ангажираното дете