Лесно е да ме обичаш
топла и искряща,
като вълна разливаща се
върху теб под жаркото небе.
Но щом зимата скове те
под своя леден плащ,
ще можеш ли да ме обичаш
с лютите й ветрове?
Или югът с топла ласка
и безметежните си дни
там някъде далече
сластно ще те призове?
А може би не е тъй лесно
студът да те смути?..
Оставаш ли? Реши!
Побързай! Зимата дойде!
И ето..
Като лек, ефирен сняг
ще се отпусна на гърдите ти.
С меко покривало
сърцето ти замръзнало ще облека.
В притихналия полумрак
снежинките докосват те,
танцуват бавно,
и тайнствени мелодии шептят.
От трепнещия студ
ще оплета дебело одеало,
по-топло и унасящо
от слънчев юлски ден.
В прегръдката му тук
ще те притисна здраво,
за да дочакаш
сгушен пролетта до мен!
И ето, вече знаеш -
не се боиш от вещицата зла
За бяла зима ти мечтаеш -
чакана магьосница е тя!
