Дефиниция на щастието

Какво е щастието за теб?

Ако днес е последния ти ден на тази Земя, ще можеш ли да кажеш, че си имал щастлив живот, ако:

  • Не си създал семейство?
  • Не си сбъднал мечтите си?
  • Не си изградил успешна кариера?
  • Не си обиколил света?
  • Не си натрупал богатство?
  • Не си имал много приятели?
  • Не си получил признание за талантите и уменията си?

А ще можеш ли да кажеш, че си имал щастлив живот, ако:

  • Не си създал семейство, но си обичал и си бил обичан?
  • Не си сбъднал мечтите си, но си ги следвал?
  • Не си изградил успешна кариера, но си правил нещо, което ти доставя удоволствие?
  • Не си обиколил света, но има място, което можеш да наречеш вкъщи?
  • Не си натрупал богатство, но си имал достатъчно?
  • Не си имал много приятели, но си бил приятел със себе си?
  • Не си получил признание за талантите и уменията си, но си отпразнувал успехите и победите си?

(Много сладникаво, знам.) Е, все пак какво отговори?

Животът е като магистрала, на която много често прекарваме времето си забързани към дестинация, в която сме фокусирали надеждите си за щастие. Разбира се, магистралата има и няколко междинни спирки (като „университет“, „брак“, „повишение“), които ни дават увереност, че се движим в правилната посока, но през повечето време сме толкова захласнати в това да се придвижим по-бързо до някоя от тях, че забравяме да се насладим на пътуването. И в крайна сметка, пропускаме безброй възможности да се порадваме на толкова много неща около нас – на искрящо синьото небе и яркото слънце или на цъфналите макове в полето, на усмивката на човека до нас, на мястото, което току-що подминахме и което би ни донесло повече отколкото сме си и мечтали да видим там закъдето сме се запътили…И така забързани забравяме, че животът има една единствена крайна дестинация обещана на всеки един от нас – последния ни дъх.

А животът, както и щастието, не са дестинация, а самото пътуване.

И въпреки че не съм религиозна, вярвам, че раят и адът съществуват и са тук при нас и ние сами избираме къде да прекараме вечността. А страшният съд е моментът, в който животът ни приключва и разберем, че няма нищо друго след смъртта освен рая или ада на вече изживения живот- такъв, какъвто сме избрали да бъде.

А всеки от нас дефинира щастието сам за себе си, и ако то продължава да бъде дестинация в бъдещето, може би просто е време да промениш дефицията и да бъдеш щастлив днес…

Spread the love

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *