Да отпразнуваш 29 годишнина за втори път 😉 бил пределен момент в живота на човек, затова една бърза равносметка ми се струва някак естествена.
Когато бях малка, много страдах от факта, че рожденния ми ден е точно преди първия учебен ден – ден, който слага края на безгрижната лятна ваканция и началото на учебната година. Пълна депресия! 😀
Много години по-късно, аз вече не ходя на училище. Ураа!
Обаче някой или нещо около мен тайничко (или съвсем явно, бабо! 😁) нашепва, че всеки следващ рожден ден ме отдалечава от безгрижната младост и ме води една година по-близо до две страшни думички за възрастни – „зрелост“ и „бръчки“. Още по-голяма депресия! 😅
Именно 30-тата годишнина е своебразен краен срок за тези две думички, един вид краят на гратисен период за превръщане на детето във възрастен.
Първата думичка – „зрялост“, всички очакват от нас, а от втората искаме всячески да избягаме и да се спасим.
А пък аз се чудя какво толкова страшно има в тях?
Предполагам, че е заради очакването към нас, че като „зрели“ хора на тази възраст вече трябва да сме решили всичко (или почти всичко) значимо относно живота ни, да знаем отговорите на всичките „важни“ въпроси (ако все още не сме) като – за кого ще се оженим, къде ще се установим да живеем, колко деца искаме да имаме и как ще се казват, какъв кариерен път сме избрали, Левски или ЦСКА, Audi или BMW…
…,a също така хубаво би било вече (не в същия ред, разбира се): да сме се научили да попълваме данъчни декларации, да сме прочели достатъчно „сериозни“ книги, да ходим редовно на театър, да можем да готвим здравословна и балансирана храна за нас и другите в домакинството ни, да знаем поне 3-4 езика, да говорим за политика, да ходим редовно на фитнес, да сме обиколили поне дузина държави и поне 2-3 континента, да можем да отпушваме канали, да зидаме и мажем, да правим хубава мусака и баклава и т.н. и т.н. 😀
И в такива моменти се панираме, че не знаем/можем и половината от тези неща или сродни на тях.
Обаче зрелостта не е да знаеш отговора на всички въпроси. Зрелостта е да приемаш, че нямаш и няма да имаш отговорите им дори като възрастен. Да знаеш, че всеки ден е първи учебен ден и ти винаги ще бъдеш ученик без значение на колко години си.
А относно бръчките?
Посрещам тази „по-специална“ годишнина с бръчици от смях на лицето – издайнически отпечатък, че изживяното време досега си е заслужавало, и си пожелавам след още едно десетилетие да са се удвоили (минимум)!
Благодаря от сърце на всички вас, които сте били и продължавате да бъдете виновници за усмивката на лицето ми! Знам, че най-доброто тепърва предстои и нямам търпение за следващата глава, изпълнена със споделени усмивки, още повече бръчки и истински моменти в училището на живота!