Познаваш ли този човек?

Прекарваме живота си търсейки приятелство, любов и принадлежност и ако сме щастливци, можем да се похвалим с поне няколко верни приятели, силна връзка с партньора и семейството ни и хармонични отношения с обкръжението ни. Въпреки това животът много често среща пътищата ни и после ненадейно ги разделя и това става дори и с най-близките до нас хора.

Но има един човек, който е до нас във всеки един момент – откакто сме се родили, чак до последния ни дъх (не, не се казва Мама).

И връзката ни с него е по-важна от всяка друга, защото този човек може да бъде, както най-добрият ни приятел, така и най-големият ни враг.

Познавате ли го? Човекът в огледалото.

Вероятно 101% от тези, които четат това в момента, ще кажат: „Разбира се, че го познавам! Все пак знам, че любимият му цвят е синьо, любимото му ядене е мусака, а забраненото му удоволствие е да яде тонове сладко. Също така като малък мечтаеше да стане Power Ranger, а сега иска да бъде свой собствен шеф. А най-голямата му мечта е да обиколи света, макар че тайната му най-най-голяма му мечта е да се въргаля в леглото по цял ден с купа сладолед и да гледа сериали!„

И макар че познаваме характера му, както и всичките му вкусове, страхове и мечти по-добре от всеки друг някога ходил по тази земя, дали наистина познаваме човека в отражението?

Най-често познаваме онази част от него накичена с етикетчетата, които ние самите или някой друг е закачил и ние с охота сме приели да носим и да наричаме „аз“ – или с други думи – нашето Его.

Етикетчета като – „красив“/“грозен“, „амбициозен“/“непукист“, „забавен“/“смешен“, „успял“/“провал“, „ексцентричен“/“обикновен„, както и най-различни роли, в които сме избрали да се изявяваме – „професионалист“, „родител“, „романтик“, „авантюрист“, „бунтар“…

Междувременно, дълбоко някъде в килера на съзнанието си сме натикали всички онези неща, които не искаме или не знаем, че също можем да бъдем. И парадоксално именно там обикновенно се крие най-голямото ни съкровище – океан от неизполван потенциал. А още по-парадоксалното е, че на същото място се намира и ключът за съкровището – нашите страхове.

И човекът в отражението на драго сърце би ни разказал всичко това – тъжно обаче ние много рядко го питаме, а дори и да го направим, честичко не му вярваме дори и на половина, колкото вярваме на скептиците около нас.

А не трябва ли точно той да бъде нашия най-доверен приятел?

Да, но все пак, този човек е същият, който ни изложи на важната презентация в работата миналия месец и който всеки път започва да пелтечи във важни срещи. Също така ни кара да се чувстваме леко неудобно всеки път, когато в непохватността си ни направи за смях, защото да си признаем – не се справя никак, ама никак добре с танците… Освен това именно този човек така и не се решава да сбъдне мечтите ни.

Защо ли така упорито продължава да ни саботира?

А може би е, защото ние самите не сме добър приятел за него?

• Подкрепяте ли го или по-често го съдите?
• Поздравявате ли го за успехите му или просто ги очаквате от него?
• Грижите ли се за него или сте поставили на преден децата, партньора, смейството, шефа, клиентите?
• Имате ли му доверие или предпочитате да се вслушате в съветите на „по-големи авторитети“?
• Говорите ли си с него открито за страховете и мечтите му или по-често му напомняте какъв трябва да бъде или да не бъде?

Може би е време да си поговорите откровено? Ще останете изненадани, какво има да ви каже човекът в отражението…