2020-та ще бъде запомнена с това, че ни принуди – eднакво силно като човечество, общества и личности – да спрем и променим представите си за света такъв, какъвто го познаваме, както и нашето място в него.
2020-та беше със сигурност предизвикателна за мен. 2020-та ми взе много, но учудващо и за мен самата именно от това имах толкова силна нужда сега.
2020-та ми взе закоравелите възгледи и очаквания за това как трябва да изглежда светът, работата ми, любовта, щастието…
…взе ми остарелите карти и упътвания, в чиито лабиринт изгубвах себе си в търсене на дестинация, която носи обещания за щастие, успех и сбъднати мечти…докато пътните знаци са били през цялото време точно пред очите ми…
…дистанцира ме от хората и ситуациите, с които аз самата не успях да се разделя по безброй сантиментални причини и в които безразсъдно разпилявах фокусът и енергията си…
…заедно с тях взе много от емоционалния багаж, под чиито товар се задъхвах дълго време.
2020-та ме отучи от куп грешно преподадени уроци, лоши навици и остарели представи за света около мен и мястото ми в него.
2020-та взе нуждата ми да доказвам, каквото и да е, пред когото и да е – дори пред себе си;
нуждата от завоюване на постижения, звания и одобрение, носещи фалшиво усещане за пълноценност и успех;
нуждата да се сравнявам и конкурирам; да се съзтезавам с другите и живота;
да съм на „правилното“ място, в „правилното“ време – време и място, които някой друг е определил;
нуждата да правя – безпирно, безкрайно, без почивка – сякаш самият акт на правене неизменно означава, че съм една стъпка по-близо до…незнайно какво…, a всъщност през цялото време съм тъпкала на едно място, сякаш тичайки по фитнес пътека, само изтощавайки себе си в процеса.
Взе ми и нуждата да планирам и контролирам всяка моя следваща стъпка, които отнемаха непринудеността, креативността и магията, които правят живота толкова приказен!
2020-та взе със себе си старото ми Аз, заедно с всички акумулирани с години етикети и определения, с които то обича да се кипри и да изразява себе си пред света. 2020-та направи момичето „Никой“, в замяна на възможността да бъде, която пожелае. (Game of Thrones fans here?)
И в резултат на цялото това вземане, 2020-та ми да даде нещо много ценно – пространство, на което да раста и което иначе нямаше да имам – достатъчно място, на което да посрещна всички нови преживявания, емоции, хора и ситуации, с които животът ще ме срещне. Някои от тях животът отново ще вземе от мен и това е сигурно като топенето на снега под нежния допир на топлия пролетен вятър.
Сега обаче знам, че понякога най-големите подаръци, които получаваме от живота са нещата, от които ни лишава.
Ще завърша с тази прекрасна житейска философия, която един близък мой колега сподели с мен наскоро – „Японската градина е завършена, тогава когато няма какво да махнеш или да добавиш в нея.“
Благодаря ти 2020-та, че взе толкова много от нещата, които аз самата не предполагах, че не са ми нужни вече!