Снощи Луната дойде при мен
със сладък въпрос.
Тя каза,
„Слънцето е мой верен любим
от милиони години.
Всеки път, когато му предложа тялото си,
брилянтна светлина се излива от сърцето му.
Хиляди тогава виждат
моето щастие
и възторжено отбелязват
красотата ми.
Хафез,
истина ли е, че съдбата ни
е да се превърнем в
Светлина?“
И аз отговорих,
Скъпа Луна,
сега, когато любовта ти узрява,
трябва по-често да сме
така близки с теб,
за да те науча
как да станеш
тази, която
СИ!
Страхът е най-евтината стая в къщата.
Бих искал да живееш
в по-добри условия,
все пак майка ти и майка ми
са били приятелки.
…
Моята душа и твоята душа
някога са седели заедно в утробата на Любимия
и са се подритвали игриво.
Твоето сърце и моето сърце
са много, много стари
Приятели.
Химията на ума
се различава от тази на любовта.
Умът е внимателен, подозрителен,
той напредва малко по малко.
Той съветва:
„Внимавай, пази се“.
Докато любовта казва:
„Предай се, върви!“.
Умът е силен,
никога не пада,
докато любовта наранява себе си,
разпада се в руини.
Но нали именно в руините
най-често намираме съкровища?
А разбитото сърце крие толкова много съкровища.
Имам хиляда брилянтни лъжи
в отговор на въпроса:
Как си?
Имам хиляда брилянтни лъжи
в отговор на въпроса:
Какво е Бог?
Ако си мислиш, че Истината
може да бъде изказана с думи,
ако си мислиш, че Слънцето и Океанът
могат да минат през малкия отвор, наречен уста,
О, някой трябва да започне да се смее!
Някой трябва да започне да се смее,
Сега!
